Проектът „Картографиране на убийствата на жени в България“ на БХК, под който настоящия сайт първоначално стартира с домейн ubita.org, се зароди в отговор на системното неглижиране от страна на властите на проблема с насилието над жени, най-крайната и необратима форма на което е убийството.
Убийството на жена, поради факта, че е жена, се нарича фемицид. За разлика от полово неутралния термин убийство, „фемицид“ съдържа в себе си връзката между половата дискриминация и фаталното насилие над жени.
Официалната статистика в България не съдържа данни за случаите на домашно насилие и другите форми на насилие срещу жени. Убийствата, като най-тежката форма на посегателство срещу личността, също не се документират и анализират през призмата на обусловените от пола на жертвата специфики.
Липсата на данни и анализи спомага за прикриване на мащабите на проблема и на факторите, които допринасят за неговата устойчивост. Така няма как да се дискутират и тестват начините за неговото премахване.
Авторите на проекта споделят разбирането, че е невъзможно да се борим срещу „невидими“ проблеми. За да изкореним насилието, трябва първо да го направим видимо.
Създадохме база данни със съдебна практика: Основните дейности по проекта бяха свързани със събирането и обработването на съдебна практика по дела за убийства на жени, организирането ѝ в база данни и публикуването ѝ в платформата ubita.org. Базата данни съдържа: осъдителни присъди по дела за умишлено убийство, опит за убийство и причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на нанесена телесна повреда, постановени от окръжните съдилища като първа инстанция в периода 2012 – 2017 г., при които пострадалите са жени на 14 или повече години, а извършителите са мъже.
С цел събиране на съдебна практика, в периода 2015 – 2018 г. БХК отправи повече от 110 заявления за достъп до информация по реда на Закона за достъп до обществена информация до 28-те окръжни съдилища в страната, на които са подсъдни като първа инстанция дела за убийства, квалифицирани по интересуващите ни текстове от Наказателния кодекс.
На база на получените справки с номера на дела и използвайки централния уеб базиран интерфейс за съдебни актове www.legalacts.justice.bg и сайтовете на съдилищата, изследователите на БХК направиха преглед на всички присъди за убийства, за да отделят тези, по които жертвите са жени.
Следващата фаза на изследването беше свързана с обработване на съдебната практика и извличане на нужната за анализа информация по предварително създадени индикатори – връзка между извършителя и жертвата, начин/средство на извършване на престъплението, информация за насилие в миналото, сгнали до органите на полицията и други. Въз основа на този анализ, е създадена възможност за търсене в базата данни, използвайки един или няколко от следните критерии:
Базата данни съдържа 141 съдебни акта. Резултатите от търсенето се представят в списък, съдържащ следната информация: съд, номер на делото, година на извършване на престъплението, престъпление, връзка извършител-жертва, възраст на жертвата, възраст на извършителя, начин/средство на извършване на престъплението, място на извършване на престъплението, линк към присъдата, публикувана в уеб базирания интерфейс за съдебни актове www.legalacts.justice.bg или сайта на съответния съд.
Интерактивната карта на сайта дава възможност за преглед на постановените от даден окръжен съд присъди за убийства на жени в периода 2012 – 2017 г.
Анализът на съдебната практика сочи, че в разглеждания период окръжните съдилища са постановили най-малко 102 присъди за умишлени убийства на жени от мъже. В 95% от случаите убийците са се познавали с жертвите, в 70% те са били в близки взаимоотношения – роднини, бивши или настоящи партньори, а в 44 на сто от прегледаните случаи извършителите са бивши или настоящи партньори. Очевидна е корелация между взаимоотношенията на убийците с техните жертви и извършените престъпления. Българският съд продължава да приема ревността за “смекчаващо вината обстоятелство”, което е недопустимо.
Прегледът на съдебната практика показва, че всяка трета убита жена е била подложена на системно насилие, а всяка десета е търсила закрила от полицията по повод насилие от страна на убиеца. 62% от жертвите са убити в дома си.
Разказвахме истории: Статистиката и базата данни са ключов инструмент за застъпничество и иницииране на законодателни и политически промени. Но зад всяка цифра стои име, личност и съдба на жена. Затова проектът посвети отделна секция в памет на жертвите, която разказва историите и битките на някои от пострадалите. Оставени са истинските имена на жертвите.
Продължаваме да осъществяваме медиен мониторинг: От началото на 2018 г. БХК, съвместно с други активисти, събира информация за случаите на умишлени убийства на жени от мъже в България, отразени в медийни публикации в интернет. На база на медийния мониторинг е съставен списък с имената на убитите жени, който препраща към журналистически материали, отразяващи фаталните случаи. Информацията, поместена в списъка периодично се обновява.
Обявената на сайта Гореща телефонна линия 0800 11 977 е организирана и се поддържа от Алианс за защита от насилие, основано на пола. Тя предлага безплатни и анонимни социално-психологически и правни консултации на хора, пострадали от домашно насилие.
Проектът "Картографиране на убийствата на жени в България" беше подкрепен от Международен Женски Клуб-София с дарение от 5000 лв.