Българското законодателство предвижда две основни средства за защита на пострадали от основано на пола или домашно насилие. Едното е наказателноправно, а другото – гражданскоправно. В допълнение към това свидетелите на такова насилие могат да се възползват от единия, а в зависимост от конкретното обстоятелство в някои случаи и от двата способа.
Кое е най-подходящото средство зависи от обстоятелствата във всеки конкретен случай. Тук ще представим различните възможности на пострадалите и свидетелите да се защитят от насилника.
По сега действащото българско законодателство редица посегателства, извършени при условията на домашно на домашно насилие, както и някои форми на основано на пола насилие, са престъпления.
По тази причина пострадалите и свидетелите на такива престъпления могат да се възползват от общите средства за защита на пострадалите и свидетелите, както и на други лица, застрашени във връзка с наказателното производство. Защитна функция могат да изиграят и други общи мерки за процесуална принуда в наказателното производство.
Поради сложността и особеностите на наказателното производство, препоръчително е пострадалите и свидетелите да се консултират с адвокат по отношение на правата си, а евентуално и да ангажират такъв за изготвяне на съответни искания или за оспорване на неблагоприятни за пострадалия или свидетеля актове.
Независимо от това, първо условие за ефективност на средствата за защита на пострадали и свидетели в наказателния процес е тяхното познаване и активно използване от самите пострадали и свидетели.
Основано на пола е насилие, насочено срещу лице заради пола му и непропорционално засягащо хората от даден пол. Не всеки акт на основано на пола насилие се смята за престъпление в България, а много от тези, които се признават за такова, са престъпления само когато са извършени в условията на домашно насилие.
Съгласно определението дадено в сега действащата редакция на Наказателния кодекс, престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.
Това определение не отговаря на международноправните стандарти, най-вече по отношение на изискването за системност, което означава, че деянието трябва да е предшествано от три извършени акта на домашно насилие от същия извършител спрямо същия пострадал.
Наказуеми в условията на домашно насилие са само убийството, телесната повреда, отвличането, противозаконно лишаване от свобода, принуда, заканата с престъпление и системното следене (когато е годно да възбуди основателен страх за живота или здравето му, или за живота или здравето на негови ближни).
Във всички останали случаи съответното деяние ще се преследва като обикновено престъпление, независимо дали за преследването на извършителя отговаря държавата или самият пострадал. Така противозаконното унищожаване или повреждане на чужда вещ няма тежконаказуем състав за деяние основано на пола или в условията на домашно насилие, но все така е наказуемо престъпление, при което е възможно характера му да се отчете като утежняващо отговорността обстоятелство.
Наказателният процес има две фази – досъдебна и съдебна. Пострадало лице е понятие в досъдебната фаза, като това е лицето, което е претърпяло неимуществени (болки, страдания) или имуществени вреди от престъплението. В съдебната фаза това лице може да участва вече като частен обвинител и/или граждански ищец по своя преценка.
Качеството „пострадал“ възниква по силата на закона, като след образуване на досъдебното производство, трябва да получите съобщение от прокуратурата, в което да ви уведомят за започнатото производство и за правата ви като пострадал. Важно е изрично – в рамките на разпита ви или с последващо искане – да поискате предявяване на материалите по делото, след като приключи събирането на доказателства. Ако не направите такова искане, няма да ви предоставят за преглед, искания, бележки и възражения събраните доказателства.
Свидетели са лицата, възприели обстоятелства по извършеното престъпление, които следва да бъдат разпитани. Пострадалото лице винаги е свидетел по отношение на претърпяното от него.
По искане на пострадалия или по искане на прокурора със съгласие на пострадалия могат да бъдат взети спрямо него мерки за защита спрямо обвиняемия. Мерките за защита са:
Ако обвиняемият наруши забраната му се взима мярка за неотклонение, ако такава не е била взета. В случай, че мярка е била взета, тя се изменя в по-тежка.
Мерките за защита на свидетелите не са принудителни и поради това се прилагат или по искане на свидетеля или по инициатива на прокурора със съгласието на свидетеля. Такива мерки са предвидени в два закона: в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.
За прилагане на тази защита е необходимо да има достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е вазникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля. Не е достатъчно тази опасност да е хипотетична – необходимо е да съществуват данни, от които може да се направи обосновано предположение за съществуването или възможността да възникне такава опасност.
По Наказателно-процесуалния кодекс мерките за защита на свидетелите са три:
Законът за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство съдържа два вида специална защита – предварителна и по Програма за защита на застрашени лица. Мерките по този закон могат да включват промяна на местоработата, на местоживеенето, на детската ясла или учебно заведение и дори преместване в друга държава. Тези мерки се прилагат в наказателно производство за тежки умишлени престъпления и по всички престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.
Мерките, които се налагат за защита на свидетелите (виж по-горе) се прилагат и за защита на техни низходящи (деца, внуци, правнуци), възходящи (родители, баби и дядовци, прабаби и прадядовци), братя, сестри, съпруг или лица, с които свидетелят се намира в особено близки отношения. Това става с тяхно съгласие или със съгласието на техни законни представители.
Независимо има или не образувано наказателно производство, пострадалото лице има на разположение способите за защита, уредени в Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН).
Тази защита се осъществява чрез молба до районния съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице.
Срокът за подаване на молба за защита е един месец, считано от датата, на която е извършен актът на насилие.
Молбата за защита може да бъде подадена от:
Молбата се подава до съответния районен съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице.
Молбата се подава писмено, не устно, и трябва да съдържа:
След подаване на молбата за защита съдът има 24 часа, за да прецени дали да издаде заповед за незабавна защита и да издаде такава, ако са налице основанията за това, а именно: да е налице пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице.
Заповедта за незабавна защита се връчва на извършителя чрез органите на полицията. Тя не подлежи на обжалване. Тя се връчва на страните и се изпраща служебно до районното управление на Министерството на вътрешните работи.
Мерките за защита от домашното насилие са:
След приемане на молбата съдът насрочва първото заседание по делото в едномесечен срок. В процеса на доказване са допустими свидетелски показания, писмени доказателства, включително становища на психолог.
След приключване на делото съдът постановява своето крайно решение, с което може да уважи молбата и да издаде заповед за защита (различна от заповедта за незабавна защита) или да отхвърли молбата. При уважаване на молбата, съдът налага на извършителя и глоба от 200 до 1 000 лв. Решението на районния съд подлежи на обжалване пред съответния окръжен съд, чието решение е окончателно.
Неизпълнението на заповедта за защита е престъпление. При нарушаване на заповедта, полицията следва да задържи извършителя и да уведоми прокуратурата.