Мелиса подава множество сигнали в полицията

Кратката версия за убийството на 40-годишната Мелиса гласи: извършено в нощта на 23 срещу 24 юли 2013 г. в семейното им жилище. Тялото е намерено две седмици по-късно, на 8 август, във водите на р. Русенски Лом, където е било изхвърлено от мъжа ѝ Тодор и съучастника му по прикриване на престъплението Владимир. През това време е предприето издирване на изчезналата Мелиса от полицията, след като дъщерята на Тодор от първия му брак подава сигнал до органите на реда.

Двамата съпрузи имат 17-годишен брак и непълнолетна дъщеря. Живеят заедно в семейно жилище, но последните седем години Тодор излежава присъда за документни измами. В този период взаимоотношенията им се влошават сериозно заради връзка на Мелиса с друг мъж. Това е основната причина за ревността на Тодор, който започва да изпраща заплашителни писма със закани, че ще “я заколи, когато излезе”.

В началото на 2013 г. Тодор излиза на свобода. Още тогава Мелиса нееднократно споделя с познати, близки и съседи, че я е страх, защото вярва, че рано или късно Тодор ще осъществи заканите си. Опасенията ѝ се засилват през март, когато скандалите помежду им се превръщат във всекидневие. Мелиса не крие от съседите в блока зачестилото насилие и нарастващия ѝ страх от фатална развръзка, а те от своя страна многократно подават сигнали в полицията, за да окажат съдействие на жената. В много от случаите се стига до побой с юмруци, ритане в корема и краката, душене с ръце. Има случай, при който след физическа саморазправа се налага  китката на Мелиса да бъде шинирана. Свидетел на домашното насилие в някои случаи е дъщеря им.

Самата Мелиса също сезира полицията няколко пъти, подава и жалби, което води до еднократно задържане на мъжа  ѝ за 24 часа. Въпреки това проявите на насилие от страна на Тодор зачестяват и се задълбочават. Освен ревността, към агресия го провокират и паричните затруднения на семейството, в което работи само Мелиса, а Тодор няма собствени доходи. Допълнително усложнение на семейния живот е всекидневната грижа за майката на Тодор, която е на легло с ампутиран крак.

Всичко това влошава здравословното състояние на Мелиса, която страда от „тревожно депресивно разстройство“ и приема антидепресанти. Зачестилите ѝ кризи стават повод съпругът да заведе дело за лишаването ѝ от родителски права. Той успява да убеди дъщеря им да подаде сигнал срещу майка си в полицията и в Държавна агенция за закрила на детето за неполагане на грижи и нанасяне на побои. Извършената по този повод проверка обаче установява, че няма данни за физическо или психическо насилие.

На 22 юни вечерта между Мелиса и Тодор избухва поредният скандал, придружен от побой и закани за убийство, който обаче ще доведе до фатален завършек. Тодор нанася на жена си удари с кухненски нож. Изплашената Мелиса бяга и с помощта на познати подава сигнал в районното полицейско управление, че “съпругът ѝ иска да я заколи”. Изпратеният за проверка на място  дежурен служител я води до жилището ѝ. Тодор не се възпротивява тя да си вземе дрехи и лични вещи, за да отиде да пренощува при приятелка, след което я подлага на системен тормоз, изпращайки ѝ съобщения с цинични обиди и закани, че ще я заколи и ще я хвърли в контейнера. На сутринта Мелиса показва съобщенията на приятелката си и на тръгване към работа казва, че “Тодор сигурно ще я убие”.

След края на работния ден Мелиса успява да сигнализира на тел. 112 и тръгва към семейното жилище, придружена от приятелка и съсед. Тримата срещат пред входа Тодор, който е видимо пиян. Ядосан от присъствието на мъж около жена си, той се усъмнява гласно, че Мелиса му е любовница и му „прави свирки”, като за наказание я рита в стомаха и крака. Пред пристигналия на място дежурен полицейски екип, Тодор не отрича, че е ритнал жена си, но заявява, че тя го провокира с обидите си. Обещава да прекрати семейните свади и си придава външно спокоен вид, с което убеждава пострадалата да се прибере обратно с него в жилището им.

В момента, когато двамата остават насаме, агресията на мъжа ескалира и той я напада в банята с един от кухненските ножове. Нанася  ѝ две сериозни прободни рани – в сърцето и в корема, които водят до смъртта ѝ.

Тодор решава да прикрие убийството и да избяга в чужбина. Действията му през следващите няколко дни целят единствено да отклонят от него подозренията за убийство, да заличи следите от престъплението и да си създаде алиби. Първия ден след убийството обаче той отива при майка си и казва, че е заклал жена си след поредното скарване.

Междувременно на 28 юни съседи в блока на убитата Мелиса подават сигнал в полицията заради разнесла се специфична миризма във входа. По-голямата му дъщеря, която е научила за случилото се от баба си, също подава сигнал в полицията.

За да заблуди околните, че Мелиса е още жива, съпругът  ѝ праща фалшиви есемеси от нейно име, че тя е избягала и повече няма да се върне. Опитва се да заличи следите от престъплението, заедно с познат от затвора – Владимир –- с когото изнасят тялото от апартамента и го изхвърлят във водите на река Русенски Лом. Когато търси съдействие за укриването на трупа, убиецът казва, че е направил „беля“.

Започва разследване, което в крайна сметка разкрива убийството и убиеца. Тодор е задържан едва на 23 август в Германия и е екстрадиран. Русенският окръжен съд дава доживотна присъда с право на замяна на 56-годишния мъж. Другият обвиняем по делото – 56-годишният Владимир, е осъден на 6 месеца заради помощта, която е оказал в укриването на тялото. Тъй като той има предишна присъда – за убийството на своята съпруга –- за което е бил освободен предсрочно, Владимир трябва да излежи и остатъка от 5 години, 4 месеца и 27 дни и за това престъпление.

Повече информация за присъдата, както и пълните мотиви на съда можете да намерите тук.