Проектът „Картографиране на убийствата на жени в България“ на БХК е нашият отговор на дългогодишното неглижиране от страна на институциите на насилието над жени. Най-тежката му форма е убийството, наричано „фемицид“ – т.е. убийство на жена заради факта, че е жена. За разлика от неутралния термин „убийство“, „фемицид“ подчертава връзката между половата дискриминация и фаталното насилие.
В България липсва официална статистика и анализ на убийствата и другите форми на насилие срещу жени през призмата на пола. Това прикрива мащабите на проблема и възпрепятства намирането на решения. Като автори на проекта вярваме, че за да се преборим с насилието, първо трябва да го направим видимо.
В рамките на този дългосрочен ангажимент създадохме нещо, за което властите от години бездействат – реална изчерпателна статистика и анализ на съдебните дела в цялата страна, свързани с убийството на жени, достъпни в интерактивната карта на сайта spasena.org.
С цел събиране на съдебна практика за периода 2018 – 2023 г. БХК отправи повече от 30 заявления за достъп до информация по реда на Закона за достъп до обществена информация до 28-те окръжни съдилища в страната, на които са подсъдни като първа инстанция дела за убийства, квалифицирани по интересуващите ни текстове от Наказателния кодекс.
Следващата фаза на изследването беше свързана с обработване на съдебната практика и извличане на нужната за анализа информация по предварително създадени индикатори. Част от тях са идентични с предишния проект, с цел проследяемост – връзка между извършителя и жертвата, начин/средство на извършване на престъплението, информация за насилие в миналото, сигнали до органите на полицията. Бяха добавени и нови индиатори, целящи да установят дали българският съд установява и взема предвид фактори, които в световната практика са доказани като предиктори за повишен риск от фемицид - например история на насилие, заплахи, употреба на алкохол.
Базата данни съдържа 109 присъди, които попадат в обхвата на дефиницията за фемицид. Това включва 84 убийства на жени, 19 опита за убийство и 6 случая на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено причинена телесна повреда. За да съберем необходимата информация за издадените присъди, официално запитахме окръжните съдилища в страната. Част от тях изобщо не предоставиха отговор, докато други го направиха със закъснение от месеци. Поради това малък дял от присъдите се наложи да получим чрез портала на ВСС, в резултат на което в подробния анализ на индикаторите бяха включени 96 присъди.
От общата база данни (109) извадихме някои демографски характеристики и установихме, че в най-малко 74 от случаите убийството е извършено в дома на жертвата.
Убийствата и опитите за убийство на бивши и настоящи интимни партньори/партньори без брак, съпрузи или във връзка, са 50, което представлява 52% от 96 присъди за убийство или опит за убийство на жени, включени разширеното изследване, което е база на останалите индикатори, посочени по-нататък.
Присъдите за убийство или опит за убийство, в които извършителят и жертвата са роднини: майка (жертва) и син, баба (жертва) и внук, дъщеря (жертва) и майка, дъщеря (жертва) и баща, майка и баща (жертви) и син, баба и дядо (жертви) и внук, сестра (жертва) и брат, брат и партньорката му (жертви) и брат, първи братовчеди, други роднини – са 28.
Убийствата и опитите за убийство от познати са 14, което представлява 14,5%.
Убийствата и опитите за убийство, при които извършителят и жертвата не са се познавали, са едва 2, което представлява 2% от общия брой присъди.
Пълният анализ на данните за периода 2018-2023 г. е достъпен тук.
Ето как създадохме базата данни със съдебна практика през 2018 г. Основните дейности по проекта бяха свързани със събирането и обработването на съдебна практика по дела за убийства на жени, организирането ѝ в база данни и публикуването ѝ в платформата ubita.org. Базата данни съдържа: осъдителни присъди по дела за умишлено убийство, опит за убийство и причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на нанесена телесна повреда, постановени от окръжните съдилища като първа инстанция в периода 2012 – 2017 г., при които пострадалите са жени на 14 или повече години, а извършителите са мъже.
С цел събиране на съдебна практика, в периода 2015 – 2018 г. БХК отправи повече от 110 заявления за достъп до информация по реда на Закона за достъп до обществена информация до 28-те окръжни съдилища в страната, на които са подсъдни като първа инстанция дела за убийства, квалифицирани по интересуващите ни текстове от Наказателния кодекс.
На база на получените справки с номера на дела и използвайки централния уеб базиран интерфейс за съдебни актове www.legalacts.justice.bg и сайтовете на съдилищата, изследователите на БХК направиха преглед на всички присъди за убийства, за да отделят тези, по които жертвите са жени.
Следващата фаза на изследването беше свързана с обработване на съдебната практика и извличане на нужната за анализа информация по предварително създадени индикатори – връзка между извършителя и жертвата, начин/средство на извършване на престъплението, информация за насилие в миналото, сгнали до органите на полицията и други. Въз основа на този анализ, е създадена възможност за търсене в базата данни, използвайки един или няколко от следните критерии:
Базата данни съдържа 141 съдебни акта. Резултатите от търсенето се представят в списък, съдържащ следната информация: съд, номер на делото, година на извършване на престъплението, престъпление, връзка извършител-жертва, възраст на жертвата, възраст на извършителя, начин/средство на извършване на престъплението, място на извършване на престъплението, линк към присъдата, публикувана в уеб базирания интерфейс за съдебни актове www.legalacts.justice.bg или сайта на съответния съд.
Анализът на съдебната практика сочи, че в разглеждания период окръжните съдилища са постановили най-малко 102 присъди за умишлени убийства на жени от мъже. В 95% от случаите убийците са се познавали с жертвите, в 70% те са били в близки взаимоотношения – роднини, бивши или настоящи партньори, а в 44 на сто от прегледаните случаи извършителите са бивши или настоящи партньори. Очевидна е корелация между взаимоотношенията на убийците с техните жертви и извършените престъпления. Българският съд продължава да приема ревността за “смекчаващо вината обстоятелство”, което е недопустимо.
Прегледът на съдебната практика показва, че всяка трета убита жена е била подложена на системно насилие, а всяка десета е търсила закрила от полицията по повод насилие от страна на убиеца. 62% от жертвите са убити в дома си.