*Визията е създадена с ИИ по модел на оригинална концепция на илюстраторката Албена Лимони.
Още в първите дни след сватбата на Ана и Пламен между двамата започнали да възникват скандали, които често приключвали с побой над нея. Кавгите били плод на борба за надмощие - сблъскващи нейния интелект и неговото физическо превъзходство. Самата Ана била високообразована, а съпругът ѝ не могъл да понася това - затова отговарял с насилие.
Ана неведнъж споделяла на своя приятелка за преживяваните от нея кошмари, че освен физическото насилие, което търпяла, съпругът ѝ я принуждавал да участва в сексуални оргии против волята ѝ. Тя разказвала и за полигамния му начин на живот, но въпреки всичко не искала да си тръгне, защото го обичала. Ана била поставена в позиция на пълно подчинение - дотам, че била заставяна да предоставя сексуални услуги чрез манипулации, натиск и страх.
Освен на приятели пострадалата споделяла за физическото насилие, упражнявано върху нея, също на родителите си и на своя брат, при когото често оставала след побоите. Нейният брат многократно я молел да се отдалечи от съпруга си, но тя винаги отвръщала, че го обича твърде много, за да го остави. Въпреки всичките опити на Ана да изгради илюзията за нормална връзка, родителите ѝ също знаели за случващото се и имали уговорка да ѝ звънят всяка вечер, за да чуят гласа ѝ и да се уверят, че дъщеря им е жива и здрава.
С времето отношенията между двамата съпрузи се разпаднали изцяло, като пет години след сключването брака им те започнали да живеят по-скоро като съквартиранти в общия апартамент. Не след дълго подали и молба за развод.
Във фаталната вечер Пламен поискал да се видят под претекст, че трябва да поговорят за предстоящия развод. След като мъжът отишъл до близък магазин, за да си купи алкохол, той се прибрал в жилището, в което двамата до този момент съжителствали.
С прибирането му те започнали да разговарят, но беседата им бързо се превърнала в полемика, в резултат на която Пламен счупил телефона на съпругата си. Впоследствие той я нападнал, нанасял ѝ удари, душил я и блъскал главата ѝ в стената, както и в ръба на комина на жилището.
Хазяите на Ана и Пламен чули продължаващите писъци и удари, но не направили нищо, отнасяйки се с с пълно безразличие към насилието, което се разигравало пред очите им. След като успяла да се отскубне от насилника, Ана се качила именно при наемодателите си и ги помолила да повикат полиция. Хазяинът обаче единствено ѝ заръчал сама да отиде до най-близкото районно управление, въпреки че забелязал следите от тормоза.
Ана тръгнала към дома си с хазяите - Тодор и Цветана, като Тодор с равнодушие се обърнал към Пламен и му казал само да спрат да се карат. Той дори направил забележка на Ана, че трябва да спре да дразни мъжа си. След това тя влязла в спалнята си, затворила вратата, хазяите си тръгнали, а Пламен извикал майка си и хладнокръвно събрал вещите си, оставяйки жертвата си сама. Тогава Ана заключила вратата и спуснала резето.
Последвали телефонни разговори между Ана и Пламен, след които той блокирал номера ѝ с оправданието, че тя му крещяла.
На следващата сутрин родителите ѝ безуспешно търсели контакт по телефона. Майка ѝ отишла до квартирата и с помощта на полицията се свързала с хазяите. Те не намирали ключовете от жилището и повикали Пламен. Никой обаче не успял да отвори вратата, понеже резето било спуснато. С помощта на стълба полицейски служител влязъл през прозореца. Вътре, сред пълния хаос, настъпил вследствие на побоя, лежало мъртво тялото на Ана.
Тя издъхнала изключително мъчително, вследствие на притискане на мозъка от кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка. Същевременно при този процес е характерно вдишването на повърнати материи в дихателните пътища. Много често при такъв вид кръвоизливи е налице „светъл период“, в който липсва изразена симптоматика, която да се възприеме като опасна за живота. През този период тя могла да извършва обичайни дейности без да подозира усложнението от травмата. Компресионният синдром е настъпил по-късно с потискане на дейността на мозъка и замъглено съзнание. На този етап тя вече не е могла да реагира адекватно и да потърси помощ.